Спасяването на българските гори е на един... вот разстояние!
През последните две години по този начин и нямахме време да се отървем от чувството, че неспирната предизборна логорея няма приключване. И защото още веднъж се озовахме във времето на огромните обещания, с които претендентите да ни съставляват в ръководството на страната в идващото Народно заседание ни облъчван всекидневно, не е неприятно да им сложим за следващ път един въпрос, който виси от близо петнадесетина години, и който сякаш всички дават обещание да решат, само че нито едно ръководство по този начин и не сколаса да го направи. Става дума за прословутите горски заменки, които предостатъчно добре „ популяризираха “ страната ни на европейската сцена.
Един от най-яростните и безкомпромисни борци за прекратяването на тази брутална неправда и за развалянето на всички покупко-продажби с горски заменки е Александър Дунчев - някогашен екоактивист, някогашен директор на Изпълнителната организация по горите и някогашен народен представител от „ Продължаваме промяната “. За страдание обаче всички негови старания, положени през годините, не престават да са... " просто " хвърлени напразно. Главно поради невиждания и невиждан непукизъм на политическата класа и нейната представителна извадка в Народното събрание.
В о бозе почившото 47-о Народно заседание историята беше безусловно същата. Той написа и приказва, пленарната зала му ръкопляска, а министрите - изключително отрасловите, излъчени от съдружния сътрудник Българска социалистическа партия, не престават си вършат каквото им хрумне. Или каквото повелява подмолната традиция в този вид бизнес - нищо и половина.
Въпреки дейната и пасивна опозиция, малко преди президентът Румен Радев да разпусне Народното събрание и да разгласи датата на предварителните избори, Александър Дунчев въпреки всичко съумя да внесе в деловодството един много изчистен и юридически аргументиран план за ремонт на Закона за горите, който дава решение на проблема. Стига, несъмнено, депутатите в 48-ото Народно заседание да стигнат до него...
От години неправителствените организации, ангажирани с еко тематиката дават „ рецепта “, по какъв начин това да се случи, само че до законопроект преди този на Дунчев, по този начин и не се стигаше.
Едно от най-важните претенции на природозащитниците през последните години беше да се подхващат законодателни промени, които да подсигуряват прекъсване на урбанизацията в някогашни държавни горски и аграрни парцели обект на тези заменки, при които от дълго време беше потвърдено, че са употребявани нормативно избрани непазарни цени.
Еколозите упорстваха да се подхващат стъпки за повреждане на нищожните покупко-продажби с държавни горски и аграрни парцели обществена държавна благосъстоятелност – плажове, дюни и предпазени територии, както и да се създадат промени в метода на оценка на парцелите за унищожаване на симулираните пазарни оценки, посредством които сякаш щяхме да се отървем от глобите за непозволената държана помощ след решението на Европейската комисия, която още през 2014 година разгласи 132 разпоредителни покупко-продажби за подмяна на частни и държавни горски имоти през интервала 2007-2009 година (бел ред. - решението не обгръща заменките на гори преди 2007 година, както и всички аграрни заменки, имащи обща повърхност от над 100 000 дка), като нерегламентирана държавна помощ и задължи страната ни да стартира процедура по възобновяване и.
Резултатите от това обаче и до през днешния ден са никакви, защото по неизвестно, или пък знайно какви аргументи, тогава бяха отхвърлени предложенията на неправителствените организации и за възбрана върху разпоредителните покупко-продажби с добитите от частните компании държавни гори.
През 2015 година сякаш страната направи опит да разпореди оценката на заменките посредством методика, която да прикрие противозаконната държавна помощ напълно. Тази методиката бе сходна на тази, по която са осъществени самите заменки. След реакция от страна на Еврокомисията, страната ни беше задължена да употребява методика, която се базира на действителни пазарни цени. На 20 ноември 2019 година Министерството на земеделието храните и горите разгласи, че въз основа на оценителна експертиза от държавната компания Агролеспроект ЕООД е преценено, че от 132 заменки с обща повърхност 25 хиляди дка единствено при 103 заменки
е открита непозволено получена държавна помощ за малко над 80 млн. лв..
Още тогава от гражданската самодейност " Зелени закони " оповестиха, че тази сума е доста пъти по-ниска от действителната стойност на държавната помощ и разгласиха голям брой разбори и сравнителни оценки, с която демонстрираха каква е действителната вреда за страната, тематика която „ Банкеръ “ създава в елементи от 2009 година насам.
Тогава всички цивилен организации в природозащитния бранш застанаха на позицията, че най-хубавото решение в тази ситуация е страната да предприеме дейности, с цел да си върне сменените парцели, част от които би трябвало да са изключителна държавна благосъстоятелност.
Но и до ден сегашен законодателно решение по този въпрос, по този начин и не се появи.
Това туптене на топката обаче докара до идващия огромен скандал, провокиран по сигнал на лесовъди през декември 2020 година. Тогава едно решението на Изпълнителна организация по горите безусловно взриви природозащитниците. Тогавашните началници на горите внезапно бяпа „ решили “, че няма потребност да се инвентаризират от време на време горите върху аграрни земи, които на процедура съставляват близо 10% от всички български гори и посредством противоречиви оферти за ремонти в Закона за пчеларството, се „ роди “ предлагането тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете, което неизбежно щеше да докара до много „ екзотични “ решения.
Както „ Банкеръ “ заяви в обявата си от януари 2021 г.„ Врътките за разрешаването на поголовната сеч у нас удариха на камък “, опитът да се прокарат промени в регламента за изсичането на дървета в земеделските площи се препъна в гражданското неодобрение.
Но както е добре известно, ръководещите у нас са неуморни, когато би трябвало да обслужат нечии ползи и в случай че тогава
номерът със основаната посредством този опит за поръчково законодателство,
самодейност не мина, това щеше да сътвори опция за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху аграрни земи, или над 10% от всички български гори.
Експертите от самодейността „ Зелени закони “, която направи обширен разбор това „ предложение “ по това време оповестиха, че близо 2 400 000 дка, или две трети от всички гори върху аграрни земи, са благосъстоятелност на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани, вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, напряко да издават позволения за изсичането им за осъществяване на бързи облаги от дърводобива и приемане на евросубсидии за разчистване на аграрни земи. Природозащитниците тогава предвидиха, че всичко това за няколко години ще докара освен до изсичането на стотици хиляди декари гори, само че и до наказателни процедури на Европейската комисия заради неспазване на европейските наставления за запазване на биоразнообразието и новите условията на Еврокомисията за увеличение на залесената повърхност в европейските страни.
Разбира се сходни опити няма да престанат, до момента в който не бъде решен окончателно въпросът с ясно дефинирани промени в закона за горите, които за в този момент още веднъж отлежават в архива на Народното събрание.
Дали и по кое време някой ще посегне да реши проблемите, касаещи горските територии у нас, е въпрос с мъчно прогнозируем отговор.
Пък и знае ли човек, на каква тъкмо политика ще се спрат идващите ръководещи страната ни?
Един от най-яростните и безкомпромисни борци за прекратяването на тази брутална неправда и за развалянето на всички покупко-продажби с горски заменки е Александър Дунчев - някогашен екоактивист, някогашен директор на Изпълнителната организация по горите и някогашен народен представител от „ Продължаваме промяната “. За страдание обаче всички негови старания, положени през годините, не престават да са... " просто " хвърлени напразно. Главно поради невиждания и невиждан непукизъм на политическата класа и нейната представителна извадка в Народното събрание.
В о бозе почившото 47-о Народно заседание историята беше безусловно същата. Той написа и приказва, пленарната зала му ръкопляска, а министрите - изключително отрасловите, излъчени от съдружния сътрудник Българска социалистическа партия, не престават си вършат каквото им хрумне. Или каквото повелява подмолната традиция в този вид бизнес - нищо и половина.
Въпреки дейната и пасивна опозиция, малко преди президентът Румен Радев да разпусне Народното събрание и да разгласи датата на предварителните избори, Александър Дунчев въпреки всичко съумя да внесе в деловодството един много изчистен и юридически аргументиран план за ремонт на Закона за горите, който дава решение на проблема. Стига, несъмнено, депутатите в 48-ото Народно заседание да стигнат до него...
От години неправителствените организации, ангажирани с еко тематиката дават „ рецепта “, по какъв начин това да се случи, само че до законопроект преди този на Дунчев, по този начин и не се стигаше.
Едно от най-важните претенции на природозащитниците през последните години беше да се подхващат законодателни промени, които да подсигуряват прекъсване на урбанизацията в някогашни държавни горски и аграрни парцели обект на тези заменки, при които от дълго време беше потвърдено, че са употребявани нормативно избрани непазарни цени.
Еколозите упорстваха да се подхващат стъпки за повреждане на нищожните покупко-продажби с държавни горски и аграрни парцели обществена държавна благосъстоятелност – плажове, дюни и предпазени територии, както и да се създадат промени в метода на оценка на парцелите за унищожаване на симулираните пазарни оценки, посредством които сякаш щяхме да се отървем от глобите за непозволената държана помощ след решението на Европейската комисия, която още през 2014 година разгласи 132 разпоредителни покупко-продажби за подмяна на частни и държавни горски имоти през интервала 2007-2009 година (бел ред. - решението не обгръща заменките на гори преди 2007 година, както и всички аграрни заменки, имащи обща повърхност от над 100 000 дка), като нерегламентирана държавна помощ и задължи страната ни да стартира процедура по възобновяване и.
Резултатите от това обаче и до през днешния ден са никакви, защото по неизвестно, или пък знайно какви аргументи, тогава бяха отхвърлени предложенията на неправителствените организации и за възбрана върху разпоредителните покупко-продажби с добитите от частните компании държавни гори.
През 2015 година сякаш страната направи опит да разпореди оценката на заменките посредством методика, която да прикрие противозаконната държавна помощ напълно. Тази методиката бе сходна на тази, по която са осъществени самите заменки. След реакция от страна на Еврокомисията, страната ни беше задължена да употребява методика, която се базира на действителни пазарни цени. На 20 ноември 2019 година Министерството на земеделието храните и горите разгласи, че въз основа на оценителна експертиза от държавната компания Агролеспроект ЕООД е преценено, че от 132 заменки с обща повърхност 25 хиляди дка единствено при 103 заменки
е открита непозволено получена държавна помощ за малко над 80 млн. лв..
Още тогава от гражданската самодейност " Зелени закони " оповестиха, че тази сума е доста пъти по-ниска от действителната стойност на държавната помощ и разгласиха голям брой разбори и сравнителни оценки, с която демонстрираха каква е действителната вреда за страната, тематика която „ Банкеръ “ създава в елементи от 2009 година насам.
Тогава всички цивилен организации в природозащитния бранш застанаха на позицията, че най-хубавото решение в тази ситуация е страната да предприеме дейности, с цел да си върне сменените парцели, част от които би трябвало да са изключителна държавна благосъстоятелност.
Но и до ден сегашен законодателно решение по този въпрос, по този начин и не се появи.
Това туптене на топката обаче докара до идващия огромен скандал, провокиран по сигнал на лесовъди през декември 2020 година. Тогава едно решението на Изпълнителна организация по горите безусловно взриви природозащитниците. Тогавашните началници на горите внезапно бяпа „ решили “, че няма потребност да се инвентаризират от време на време горите върху аграрни земи, които на процедура съставляват близо 10% от всички български гори и посредством противоречиви оферти за ремонти в Закона за пчеларството, се „ роди “ предлагането тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете, което неизбежно щеше да докара до много „ екзотични “ решения.
Както „ Банкеръ “ заяви в обявата си от януари 2021 г.„ Врътките за разрешаването на поголовната сеч у нас удариха на камък “, опитът да се прокарат промени в регламента за изсичането на дървета в земеделските площи се препъна в гражданското неодобрение.
Но както е добре известно, ръководещите у нас са неуморни, когато би трябвало да обслужат нечии ползи и в случай че тогава
номерът със основаната посредством този опит за поръчково законодателство,
самодейност не мина, това щеше да сътвори опция за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху аграрни земи, или над 10% от всички български гори.
Експертите от самодейността „ Зелени закони “, която направи обширен разбор това „ предложение “ по това време оповестиха, че близо 2 400 000 дка, или две трети от всички гори върху аграрни земи, са благосъстоятелност на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани, вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, напряко да издават позволения за изсичането им за осъществяване на бързи облаги от дърводобива и приемане на евросубсидии за разчистване на аграрни земи. Природозащитниците тогава предвидиха, че всичко това за няколко години ще докара освен до изсичането на стотици хиляди декари гори, само че и до наказателни процедури на Европейската комисия заради неспазване на европейските наставления за запазване на биоразнообразието и новите условията на Еврокомисията за увеличение на залесената повърхност в европейските страни.
Разбира се сходни опити няма да престанат, до момента в който не бъде решен окончателно въпросът с ясно дефинирани промени в закона за горите, които за в този момент още веднъж отлежават в архива на Народното събрание.
Дали и по кое време някой ще посегне да реши проблемите, касаещи горските територии у нас, е въпрос с мъчно прогнозируем отговор.
Пък и знае ли човек, на каква тъкмо политика ще се спрат идващите ръководещи страната ни?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ